Автор: Мон Димитрова
Когато преди 8 години започнах да практикувам йога, нямах друг избор освен онлайн програми. В малкия град, в който израснах нямаше йога студия, нито избор от преподаватели и стилове. Имаше читалище с един йога инструктор, който водеше часове веднъж седмично. Сега, толкова години по-късно картината е съвсем различна. Дори и в моя малък роден град вече има няколко студия, канят се преподаватели от цялата страна и се организират семинари на различни теми.
За първи път стъпих в Мандала преди пет години. Центърът все още се намираше на старата си локация и си спомням аромата на пръчици, който се разнасяше по тясното стълбище, което водеше до вратата. Спомням си и розовия храст до входа. Спомням си ниската маса и самовара, от който пиехме чай преди практика. Най-ярко си спомням колко приветсвана се почувствах, когато стъпих в Мандала за първи път. Сякаш ме бяха очаквали.
Имах чувството, че всички се познават и че всеки е добре дошъл в това пространство. Не бих го нарекла домашен уют, но имаше нещо специално. Вече знам какво е – хората. В израженията се четеше спокойствие, не съм виждала никой да бърза или да се притеснява. Не съм виждала сърдити или ядосани лица, нито пък притеснение. За сметка на това неведнъж съм била свидетел на сълзи от радост или от дълго задържана мъка, на безпричинен смях и на детско веселие. Благодарение на преподавателите в Мандала видях човешката уязвимост не като слабост, а като сила.
10 години след създаването на центъра много неща са се променили. Преподавателите се сменяха, някои хора си отидоха завинаги, други дойдоха и озариха Мандала с присъствието си. Стиловете и разнообразието от практики също варираше – от неотменната за Мандала виняса, през класическата хата йога, до акро, аеро, йога на смеха, тай чи, бойни изкуства, танци и ритуали. И въпреки всички промени, които съпътстват едно йога студио в развитието му, духът на Мандала все още е ясно осезаем.
Онази първоначална искра, която са запалили Деви и Мария да създадат това пространство , е жива. Тук бохемската лекота среща сериозността на хилядолетни традиции, за да създаде този неповторим вкус на Мандала. Тук всички са поканени и всеки е добре дошъл. Тук да си себе си не е нито задължение, нито условие, а естествен импулс.
Мога само да си представям как е изглеждало йога обществото в България преди 10 години, когато Деви и Мария са започнали да практикуват и преподават прана виняса флоу йога. Мога само да си представям колко вълнуващо и предизвикателно е било да споделяш нещо, за което никой не е чувал. Сега аз и много други преподаватели сме благословени да преподаваме може би най-популярния стил в йога – виняса и да го правим по един свободен и креативен начин.
Всички ние само можем да си представяме през какви перипетии е преминал центърът, за да стигне до това място. 10 години на създаване, запазване, разрушение, на смях и сълзи, на приятелства и споделяне. 10 години, през които направихме много грешки и натрупахме много опит.
Това, което остава е сладостта от споделянето, радостта от движението и усещането, че принадлежим един на друг. Не знаем какво предстои, но със сигурност можем да заявим, че сме благодарни да сме тук. Нямаме представа през какви промени ще премине Мандала, но знаем, че центърът ще остане верен на онова усещане, което изпитах аз, когато прекрачих прага му за първи път. За това заедно ще отпразнуваме 10 години Мандала – с голямо разнообразие от практики и лекции, с невероятна палитра от щури образи и най-вече с вас, които придавате смисъл на всичко това. Нека всички са поканени. Нека всеки е добре дошъл.
Фестивалът на Изобилието по случай 10 години Мандала ще се проведе на 28 и 29 октомври. Повече информация за него можеш да намериш тук.
