Идеята е много проста – всекидневно да правим неща, с които да генерираме добра карма, която после ще ни се върне под формата на прекрасни дарове. Дори в началото да го правим, изхождайки от личната облага, впоследствие това може да се превърне в естествено състояние на взаимопомощ и загриженост. Представете си свят, в който повече хора са загрижени не само за личното си благополучие, а и за околните. Свят, в който останалите хора са наши съмишленици, събратя, близки на сърцето ни. Защото всики сме хора и всички имаме нужда от едни и същи неща – сигурност, подкрепа, любов, внимание. А всичко останало е второстепенно. Винаги когато си мисля за последния си дъх на тази земя, знам че единственото, което би ме интересувало е колко хора съм обичала, колко прекрасни моменти съм имала и какво вдъхновение оставям след себе си. Защо да чакаме последния си дъх, за да осъзнаем тези неща? Нека да започнем още сега.

Сподели