Във всеки един от нас съществува автентично и уникално пространство, там където е люлката на Същността.

Тя мъдро и кротко ни нашепва за нашата уникалност, която чака да бъде проявена,

за личния ни път, който чака да бъде извървян

за красотата на Душата ни, която чака да заблести

 

Но често по пътя си срещаме саботьори, чиято мисия е да ни провалят.

И като едни добре обучени агенти, те умеят да се внедряват, да се представят за наши приятели и често да ни заблуждават с фалшиви гласове.

 

Саботьорите не помагат на успеха, и самият произход на думата напомня за това – всички знаем какво е сабо, нали?

Едни дървени и тежки обувки, с които трудно се върви ☺

 

В процеса на развитието си ние приемаме вярвания, които някога са ни служили, за да ни защитят и предпазят.

Също както едно време сабото е служело за предпазване на краката, но опитайте да се придвижите сега с нещо подобно!

И така от нещо, което някога е носело защита, днес то се е превърнало в ограничение.

Саботьорите биват задвижвани от потока на страха, дебнейки непрестанно за опасности, които най-вероятно никога няма да се случат.

Как изглежда осъществяването на мечтите ни от перспективата на страха?

Когато позволим на саботьорите да ни водят, те откриват поле на изява, често разпознават саботьорите у другите и на техния си кодиран език се забавляват на наш гръб.

В саботажа си, не позволяват да се прояви нашата Собствена Светлина и да бъдем в поток на любов, лекота и благоденствие.

 

Но какво би било да се усмихнем на собствените си Саботьори?

Да се позабавляваме с тях, да позволим на смеха да свали тежките окови на ограниченията и от мястото на радостта да им възложим нова мисия?

 

Какво би било, ако тези вътрешни гласове произлизат от потока на любовта?

Как биха изглеждали мечтите ни тогава?

 

Заповядайте на ……. Септември, за да се позабавляваме на гърба на собствените си саботьори в Светлината на Същността ☺

    Сподели