Представяне: Светозара Генова

Светозара завършва психология в Есекс, Англия, след което специализира Психодинамика на човешкото развитие от юнгианския перспектива в Лондон. Прибирайки се в България, продължава обучението си за юнгиански ориентиран терапевт към Българското Общество по Аналитична Психология „К. Г. Юнг.“ Към момента се обучава за водещ в метода Семейни констелации.

Интересите й са в сферата на повишаване на съзнанието, астрология, дълбинна анализа, медитативни практики и принципи от Източната философия. В работата си се съсредоточава върху изследването и трансформирането на несъзнаваните модели и травми, които ни пречат да растем и творим свободно, да живеем съзнателно, автентично и пълноценно тук и сега, да създаваме и участваме в живота и взаимоотношенията си според импулсите на сърцето си, чувствайки свързаност със себе си, другите и заобикалящия ни свят. Разглежда човешкото същество в неговата цялост на свързаност между тяло, ум и емоции; намира здравето в съзвучието между тези три аспекта на съществуване, наред с възстановяването на връзката ни със Земята и свободното следване на импулсите ни за развитие.

 

Танцът на автентичността (част I): Поглед в сенчестото огледало

Какво е автентичност? Какво означава да бъдем автентични? Какво са Сянката и Персоната и каква роля играят за нашата автентичност? Какво виждаме в себе си и за какво оставаме слепи? Защо сме обсебени от идеята да сме добри, светли, положителни и колко е полезно това? Какво се крие в Сянката? Какво представляват нашите вътрешни демони? Как се гради истинската любов към себе си? Докъде работи положителното мислене и какво представлява духовното заобикаляне? Доколко е достоверна представата, която имаме за себе си?

 

Танцът на автентичността (част II): Забравеното чувстване и капанът на себеопределянето

Много от нас изразходват безкрайни усилия и ресурси в привидно непостижимата кауза по търсенето на себе си: да разберем кои сме, да намерим най-вярното и точно определение за себе си, с надеждата най-сетне да постигнем вътрешен мир и удовлетворение. Но без значение от броя на специалистите, мъдреците, философиите и практиките, към които се обръщаме за отговори, нещо сякаш все не ни достига. Удовлетворението винаги е временно и после усещаме, че отново имаме нужда от потвърждение, от определение, сякаш вътре има някаква празнина, която нищо никога не може да запълни. Защо е така? И къде се крие същинската истина за това кои сме? Кога свършва търсенето? Добре ли е да търсиш, градиш и подхранваш представата за себе си, или верният път е в себеотрицанието? Каква е функцията на егото? Кои са компонентите на автентичното усещане за себе си?

 

    Сподели